За да се осигури по-добра информираност и възможност за ориентация на потребителите при закупуване на електрически превозни средства, на глобално ниво беше въведена задължителна за всички производители единна изпитателна процедура за определяне на автономния пробег на леките автомобили, наречена Worldwide Harmonized Light-Duty Vehicles Test Procedure или WLTP. Този метод се използва за определяне на заводските данни за автономния пробег на електромобилите. За да се гарантира, че всики нови автомобили ще бъдат поставени при едни и същи условия, процедурата WLTP не взема предвид редица субективни фактори с отражение върху разхода като стила на шофиране например. Диапазонът на автономния пробег според WLTP се определя с помощта на точно определени цикли на движение в градски условия, на междуградски отсечки и по магистрала. От тази гледна точка тези стойности са усреднение и ориентировъчни - в условия на реална експлотация те могат да варират.

Капацитетът на акумулаторната батерия е един от най-важните технически параметри в електрическите превозни средства. По принцип е валидно правилото, че колкото по-голям е капацитетът на батерията, толкова по-дълъг е пробегът, който автомобилът може да измине с едно нейно зареждане - т.нар автономен пробег. Звучи просто и логично, но при ежедневна употреба в реални условия нещата са малко по-сложни. В зависимост от различни фактори, автономният пробег при реална експлоатация може да се отклони от посочените в заводските данни средни стойности, измерени според изискванията на WLTP. 

Ето един пример. Времето е студено, а водачът Х е принуден да бърза към крайната цел на маршрута. Вследствие на това той шофира с висока скорост, без да подгрее предварително автомобила си и с включено на пълна мощност отопление. Водачът Y от друга страна не бърза заникъде подгрява предварително купето на електромобила и шофира с умерена скорост. Вследствие на тези разлики в условията на експлоатация, водачът Х може да загуби до 50% от автономния пробег според WLTP поради високата енергийна консумация при движението с висока скорост и разходите за загряване на интериора, докато водачът Y може да спести енергия и да постигне сравним с данните на  WLTP автономен пробег благодарение на предварителното загряване и умерения стил на шофиране.

За разлика от конвенционалното задвижване с двигатели с вътрешно горене, при електрическото задвижване, захранвано от акумулаторна батерия, т.нар. допълнителни или странични консуматори оказват значително влияние върху продължителността на пробега. Фактори като скоростта на движение, работата на климатичната инсталация и отоплението играят съществена роля и могат да доведат до относително кратък пробег с напълно заредена акумулаторна батерия. Съществуват и редица други фактори като стойността на полезния товар и т.н. Затова не е чудно, че определянето на автономния пробег е трудна задача, която не се поддава на пълна стандартизация и зависи много от специфичното поведение на водача при използване на електромобила.

При определяне на заводските данни за автономния пробег на електромобилите в съответствие с изпитателната процедура WLTP не се използват никакви специфични критерии, които да разграничат субективните особености на ежедневната употреба от един водач до друг. В него например не се включват фактори като допълнителната енергийна консумация за отопление и климатизация, външната температура е винаги 23 градуса, а скоростта на движение е с фиксирани, умерени стойности. По този начин се получават усреднени данни, които много рядко могат да се постигнат при реална експлоатация. Така например, само един студен старт при външни температури под нулата е достатъчен за автомобила, за да покаже на арматурното табло прогноза за автономния пробег, която е далеч под заводските стойности според WLTP, въпреки че акумулаторната батерия е напълно заредена.